темата не я избрах аз, а Васи - победител в Blog Challenge 6. реших да следвам и аз Кубертеновия принцип; не разбрах много правилата на играта, но трябва да има коментари под поста и гласове в svejo.net
тая нощ той отново го чакаше. всъщност нямаше идея дали “го” е правилно, защото незнаеше дали е то, тя, той, но условно “го” като че ли е най-правилно.
но защо го чакаше? може би защото дълго време бе чест гост в съня му, или това което бе останало от него.
но нали в началото точно то бе последното нещо от всеки негов сън; нещо, с което трудно можеше да заспи след това. започваше със силен удар в корема и всеки път успешно - едва му оставяше въздух. доста добра тактика за първоначален шок, нали? след това наред беше сърцето - правеше така, че до да бие доста учестено, с пъти над обичайното. комбинацията от двете го караше да мисли, че това е последното нещо за този сън, и не само. с няколко големи глътки въздух, той успяваше да го прогони. Олекваше му, когато се събуждаше.
и точно заради това май “копелето” разреди значително своите посещения, сигурно бе намерил някой новобранец.
толкова ги беше разредил, че вече дори от уважение ‘дет се вика не идваше. беше ли изпълнил мисията си? дали нещастният домакин бе станал по-силен? това ли беше целта?
тези въпроси така и не получиха отговор. дали за това той го чакаше? едва ли.
просто искаше да го срещне за последен път и да се сбогува. а може би и да му благодари…
всякакви прилики с действителни случки са наистина случайни.
